ARINC 424, както знаете, е международен стардарт за формАта на информацията, предназначена за планиране, провеждане и ръководене на гражданските полети. Наред с куп останали неща, стандартът определя и начините за шифроване на разни видове полет -- прелитане над дадена точка (flyover), траверс на дадена точка (полет край, вместо над нея), както и долитане до дадена крайна точка. Последната от тези точки (крайната точка на даден маршрут) е и т. нар. path terminator.

Крайната точка не е непременно физическото място, гдето следва да свърши полета. Тя може да е на разстояние от физическата крайна точка на полета (напр. на необорудвана летателна площадка на Х км от най-близката аеронавигационна точка), което също е разгледано в стандарта, наред с много други неща.

Не ми е известно на български да има установен термин за това понятие. Самият стандарт визира ръководене на гражданските полети с помощта на компютърни комуникации (по "интернета", ащо щете), вместо понастоящем практически навсякъде ползваната радиотелефонна комуникация. До замяната на съществуващите комуникационни процедури остава немалко време и това евентуално обуславя липсата на български термин. Не, че непременно ще се пръкне нещо, доказващо повече въображение от, примерно, "пат търминейтър"...

Не би било неиздържано да преведете цитирания от Вас текст като "Крайни точки по ARINC 424, цитирани в документ на ИКАО [изписването на тази олганизация на ООН е така на кирилица!] за разработване на валидационни процедури".

--------------------------------------------------
Note added at 2 hrs (2012-12-15 12:26:25 GMT)
--------------------------------------------------

Следва да добавя, че "path terminator" се изписва и "path/terminator", и че може да е крайна точка на даден _участък_ от полет, а не да е крайното направление на полета. Например, при заход или излитане самолетът следва да изпълни ред сложни маневри, публикувани като схеми. Всяка поредица от подобна схема има крайна (последна, окончателна) точка -- path terminator, след която идва друга поредица от маневри и т. н.
Така, на излитане от София в западна посока (схема "СТАР София две седем", по памет) схемата предвижда набор на дадена височина (да кажем 4000 фута над равнището на летателното поле) и следване курса на пистата (272 градуса), след което десен завой към курс 360 или 0 градуса с набор на височина и с радиус 2 морски мили за траверс на центъра на София. Някъде над гара София Север е краят на изброените дотук маневри, като _крайната_точка_ е изразена като отдалечаване от центъра на летището и всенасочения радиомаяк там, изразено в морски мили и футове височина над терена. Оттук нататък следва вече нова поредица маневри за насочване по конкретния маршрут -- на север, на изток, на юг и т. н.