Emilia Delibasheva has won the English to Bulgarian translation contest

When she moved into his tiny house in Stroud, and took charge of his four small children, Mother was thirty and still quite handsome. She had not, I suppose, met anyone like him before. This rather priggish young man, with his devout gentility, his airs and manners, his music and ambitions, his charm, bright talk, and undeniable good looks, overwhelmed her as soon as she saw him. So she fell in love with him immediately, and remained in love for ever. And herself being comely, sensitive, and adoring, she attracted my father also. And so he married her. And so later he left her - with his children and some more of her own.

When he'd gone, she brought us to the village and waited. She waited for thirty years. I don't think she ever knew what had made him desert her, though the reasons seemed clear enough. She was too honest, too natural for this frightened man; too remote from his tidy laws. She was, after all, a country girl; disordered, hysterical, loving. She was muddled and mischievous as a chimney-jackdaw, she made her nest of rags and jewels, was happy in the sunlight, squawked loudly at danger, pried and was insatiably curious, forgot when to eat or ate all day, and sang when sunsets were red. She lived by the easy laws of the hedgerow, loved the world, and made no plans, had a quick holy eye for natural wonders and couldn't have kept a neat house for her life. What my father wished for was something quite different, something she could never give him - the protective order of an unimpeachable suburbia, which was what he got in the end.

The three or four years Mother spent with my father she fed on for the rest of her life. Her happiness at that time was something she guarded as though it must ensure his eventual return. She would talk about it almost in awe, not that it had ceased but that it had happened at all.

Когато се нанесе в миниатюрната му къща в Страуд и пое грижите за четирите му малки деца, Майка беше на трийсет и все още доста красива. Предполагам, че никога преди не беше срещала човек като него. Този твърде самодоволен млад мъж я завладя от пръв поглед с благопристойната си изисканост, с превземките и маниерите си, с музиката и амбициите си, c чарa, с духовитите си разговори и неоспоримо привлекателна външност. Тя се влюби моментално и любовта й беше вечна. А тъй като самата тя беше миловидна, чувствителна и го обожаваше, баща ми също бе очарован. И така, той се ожени за нея. И така, по-късно я напусна – с неговите деца и още няколко нейни.

След като той си отиде, тя ни доведе в селото и зачака. Чака трийсет години. Мисля, че никога не разбра какво го накара да я изостави, въпреки че причините изглеждаха съвсем ясни. Тя беше твърде пряма, твърде естествена за този изплашен мъж; твърде далече от неговите акуратни правила. В края на краищата, тя бе селско момиче - разхвърляна, истерична, любяща. Беше объркана и палава като сврака на комин. Правеше гнездото си от парцали и бижута, беше щастлива на слънчевата светлина, кряскаше силно при опасност, любопитстваше и беше неутолимо любознателна, забравяше да яде или пък ядеше по цял ден и пееше, когато залезът бе червен. Тя живееше според лесните закони на гъсталака, обичаше света и не кроеше планове, имаше живо и благословено възприятие за чудесата на природата и не би успяла да поддържа спретната къща за нищо на света. А това, което желаеше баща ми беше нещо съвсем друго, нещо, което тя никога не би могла да му даде – сигурния ред на безупречните предградия, точно това, което той получи в крайна сметка.

Майка черпеше живот от спомените си за тези три-четири години, които прекара с баща ми до края. Нейното щастие от онова време беше нещо, което тя пазеше така, като че ли то трябва да осигури неговото завръщане. Говореше за това почти с благоговение – не, че беше отминало, а че въобще се беше случило.

This translation received 2 votes